Трайчо Трайков: Президентът не трябва да е продължение на една партия

Трайчо Трайков е роден през 1970 година в София. Потомък е на македонски българи. Завършва Първа английска езикова гимназия, а през 1994 УНСС със специалност „Международни икономически отношения“. Специализира финансов анализ и мениджмънт в Австрия и Германия. След това се работи в една от големите европейски консултантски фирми – Roland Berger и в EVN от 2005 до 2009, консултира и румънската Electrica SA. Министър на икономиката и енергетиката в първия кабинет на ГЕРБ до март 2012 година. След правителствено посещение в Катар е принуден да си подаде оставката. По-късно Трайков разкрива, че причината за оставката са спорове с Бойко Борисов, заради АЕЦ „Белене“ и петролните монополи. Общински съветник в София в групата на Реформаторския блок от където бе издигнат и за кандидат-президент.

– Г-н Трайков, остават броени дни до края на кампанията. Как я оценявате, като битка на визии и идеи, или нещо друго? Имаше ли изненади за вас?

– За мен е битка, защото моментът е решаващ, ролята на президента още повече, а не мисля, че на хората беше дадена алтернатива. Не мисля, че политическата класа, като цяло се отнася честно към хората, които трябва да направят своя избор. Първо, кандидатите на двете най-големи партии избягват разговора, а когато решат да разговарят по между си се вижда, че разликите и с лупа не може да ги открие човек. На практика хората няма от какво да изберат. Битката за нас, като граждански представители, подкрепени от по-малки политически сили, е да стигнем до хората и да им кажем, че можем да свършим нещата, които според нас, са важни за всички.

– Мислите ли, че по време на тази кампания посланията ви стигнаха до когото трябва и какво не успяхте да кажете?

– Няма нещо, което не съм успял да не кажа. Въпросът е дали е стигнало, защото на всяка среща с хората чуваме едни и същи въпроси, въпреки че на нас ни изглежда, че повтаряме едно и също. Оказа се, че трябва да се повтаря отново и отново.

– Какви са въпросите и кое е това, което трябва да се повтаря?

– Всеки разбира през призмата на своя личен опит, че има дефицит на справедливост в България и след един разговор от няколко минути е ясно, че какъвто и да е проблемът на хората, причинно-следствените връзки показват, че базовата причина е системата за гарантиране на върховенството на закона и разбира се – качеството на законите. Независимо дали на някого са му попречили на бизнеса или друг мизерства с малката пенсия, или просто хората виждат как очевидни престъпления остават ненаказани, и даже наградени от държавата.

– Какво може да направи президентът?

– Много. Първо, нито един президент не е използвал правото си на законодателна инициатива. Всички назначения, които президентът прави, по традиция са не съвсем прозрачни и не разбираме как тези хора продължават и защитават вижданията на президента. Мисля, че назначенията трябва да се извършват по по-прозрачен начин. Не на последно място, президентът може да се обръща към нацията и към Народното събрание, колкото често пожелае. Така че, ако действително той стои зад някоя кауза, няма как гласът му да не бъде чут и взет под внимание.

– Битува мнение, което дори се подхранва, да речем от Цветан Цветанов, че президентът е церемониална фигура и нищо повече. Кои са най-важните правомощия на президента?

– То се подхранва неслучайно, но надали е така, щом Първанов искаше трети мандат. Някои хора виждат несъответствие между това, че президентът се избира с най-големия мажоритарен избор, а в същото време имал ограничени правомощия. Това е фалшиво несъответствие и правомощията му не са никак малки. Просто зависи как президентът иска да ги прилага, а той със сигурност не трябва да бъде продължение на една партия. Ако беше така, в Конституцията щеше да пише, че най-голямата партия назначава президент. Не пише и, че парламентът назначава президент, именно защото идеята е президентът да бъде независима фигура за да може да служи, внимание не като балансьор, а като коректив, на останалите власти, особено в моменти на криза. Виждате, че неговите правомощия са най-големи във време на криза. Правителствена криза – служебно правителство. Калпави закони – вето. Война, пази Боже –върховен главнокомандващ на армията. По Конституция президентът е институция от един човек, затова от него не може да се очаква да върши оперативната работа на цялата държава. Неговата сила е именно в тази независимост и в каузите, зад които застава.

– Сред вашите опоненти виждате ли такъв, който би могъл да е коректив и кой е най-силният ви опонент? Имате ли личен опонент?

– За съжаление не виждам такъв и това е проблем, защото хората нямат избор. Всички са опоненти. Най-големите са онези, които допускат промяна в стратегичeския курс на България, като част от семейството на свободните образовани европейски народи. Това са най-вече кандидатите на БСП и другите леви партии.

– Президентът има и важна функция във външната политика. Като станете президент, самостоятелна ли ще бъде външната ви политика или ще оставите правителството да я води?

– Президентът има споделена функция и в националната сигурност, и във външната политика, разбира се най-добре е президент и правителство да действат в унисон. Обаче, не трябва да се изключва да има ситуация, в която правителството да действа по начин, който според мен не е оптималният и тогава няма да имам друг избор, освен да изразя различно мнение.

– Тази предизборна кампания беше доминирана от темите Русия и Турция. Какво според Вас представлява Русия в момента, какво мислите за отношенията ѝ с България, за президента Владимир Путин?

– Правя разлика, и тя е съществена, между Русия и президента Путин. Ролята на Русия в българската история не е съвсем еднозначна. Има събития, които подлежат на различен прочит. По отношение на действията на президента Путин не трябва да има съмнения, че когато се стига до грубо нарушаване на принципите на международното право, но и на конкретно поет ангажимент на Русия да гарантира териториалната цялост на един от съседите си, не мисля, че можем да си затворим очите и да го толерираме. Защото не знаем кога ще бъде следващият път, когато ще се случи. България е до Турция и до Русия и мисля, че отношението ни трябва да е принципно. Така както никога няма да бъде призната турската северно кипърска република, така никога няма да бъде признат и Крим като част от Русия. Мисля, че сме длъжни да представяме единно мнение, заедно със съюзниците ни по този въпрос, защото това е нашата сила, като част от най-голямата икономика в света – Европейският съюз, и част от най-могъщия в историята на света отбранителен съюз – НАТО.

– Мислите ли, че сегашната власт се държи като член на ЕС и НАТО по казуса с връщането в Турция на обявените за гюленисти турски граждани?

– Много често правителството се държи с предприсъединителен манталитет на малка страна, принудена да се съобразява със съседите си, дори когато това е в резултат на действия близки до рекет. Смятам, че България като демократична европейска страна трябва да поставя човешките права преди всички останали, защото в крайна сметка това е част от същността на живота, който искаме да имаме. Тази поредица от връщане на противници на режима на Ердоган, защото са работили в опозиционни вестници или са ги чели, става по един много притеснителен начин.

– Дали е възможно това отношение да бъде факт и към български граждани?

– Когато чувам Цецка Цачева да казва, че държавни интереси стоят над човешките права, тя дефинира националните интереси, като това да сме куче пазач на Ердоган, естествено че съм притеснен. Това е инстинкт, това излезе извън фризираните въпроси. В случая доминиращото е настояване на такива хора да не им се дава доверие. От друга страна искам да видя Радев да отиде в Кърджали и Хасково и там да им каже на хората, че когато една страна си хареса парче от по-малка…

– С исторически мотиви…

– Да, с исторически мотиви. Да ходи да им го обясни.

– Темата с ЕС също беше обект на популизъм по време на тази кампания. На всяка цена ли България трябва да остане в ЕС?

– Фактът, че това въобще се поставя като въпрос е показател за това, колко трябва да внимаваме, защото никой не може да отрече, че в Европа имаме мир благодарение на ЕС. Мога да говоря и за семейната си история, за това как десетилетия наред ние българите страдахме, че не всички живеем в границите на една държава. Възрожденският български идеал и идеалът от началото на 20-ти век претърпява такова крушение. Сега това вече е факт, без да се е налагало да водим или печелим войни. Всички българи могат да живеят, работят, учат, където си искат без никакъв проблем. И приемаме това за даденост, но то не е.

– Не беше толкова отдавна, когато не можехме…

– Всяко поколение трябва да може да защитава тези свободи. Как точно защитаваме приоритетите си в Европейския съюз е въпрос на организация и умение да се ръководи държавата, защото има начин да бъдеш по-добре позициониран във взимането на решения и начин да не се отчита толкова твоето мнение. Това зависи от хората, които представляват страната.

– Темата с бежанците също се използваше за пропаганда. Има ли основание твърдението, че България ще бъде залята от бежанци и до каква степен това е опасност за националната сигурност и ежедневието на всеки от нас?

– Въпросът е многопосочен. Проблемите, които произтичат от неспособността на държавните органи да ги овладеят, след това се експлоатират най-безсрамно за политически цели. Не е тайна, че мигрантите в масовия случай влизат с услугите на каналджийската мафия. Ние я наричаме каналджийска само за удобство. Тя си е същата мафия, която се занимава с наркотици, културно-исторически ценности и трафик на хора. Необходима е реформа на МВР, службите и правосъдната система. След това добавяме и капацитета на държавата да обработва документите на тези хора и пак службите, за да могат да кажат, кой е бежанец, кой е мигрант, кой е терорист.

– Системата за отбрана е част от националната сигурност? Какво трябва да се промени в нея?

– Ако въпросът е за националната сигурност, аз го разглеждам от гледната точка на всеки човек. Ако погледнете от този ъгъл, тя въобще не се ограничава със системата на отбраната. Особено из страната. В София нещата изглеждат по-различно. Но в малките населени места, които се обезлюдяват и хората имат усещането, че умират, там сигурността се схваща най-вече дали си спокоен в къщата си, в дома си. Или когато се наложи да отидеш на лекар, че няма да те оставят да умреш. Това са измеренията. Мисля, че президентът няма как да избяга от това да насочва вниманието и към тях, не само по линията армия – МВР.

– Отбраната има ли нужда от реформа?

– България има голямото предимство да е част от НАТО, като не се налага от А до Я да изграждаме всякакъв вид бойни капацитети. Това е смисълът на сътрудничеството със съюзниците ни. Трябва да е съвсем ясно, че няма как да си само потребител на сигурност. Трябва и да даваш. Това, което правим, го правим за себе си. Виждам го в по-добро взаимодействие в рамките на НАТО. Това е въпрос на експертна работа, то си е наука.

– Повтарящ се рефрен на кандидата на ГЕРБ е, че ще бъде „обединител на нацията“. Как го разбирате?

– За мен да си обединител на нацията, е да защитаваш, това, което е най-важно за всички. За да го направиш, трябва да имаш силата и свободата да го поставиш на масата – най-важното. Няма как да си обединител на нацията, ако на въпроса откъде идва силата ви, отговаряш – от партията, която ме издигна. За мен да съм обединител на нацията означава да работя за това, което е безспорно важно и не разделя хората – държавата като гарант на справедливостта.

– Кой от президентите досега е най-близо до представата ви за държавен глава?

– Всеки от президентите е оставил някаква диря. Смятам, че ще бъда съвсем различен президент от всички останали. Най-вече, защото смятам да уплътня с ново съдържание правомощията на институцията. На никого досега не се е налагало да има като свои основен приоритет изграждането отново на България като демократична държава. Да, президентът Желев работеше за това България да стане демокрация, Петър Стоянов – за присъединяването ни към Европейския съюз и НАТО, Първанов си имаше „големия шлем“. Росен Плевнелиев, като модерен политик – мениджър разбираше важността на геополитическия избор на България, но и на неща, като иновациите в иконимиката. Всички те живееха в малко по-друго време и се налагаше да отчитат партийни фактори.

– Възхищавате ли се на някой политик от световната история?

– Възхищавам се на политиците, които не са се притеснявали да са лидери. В днешния свят, сякаш много често те избягват да са лидери и управляват по социология. Провалът на този подход беше катастрофално демонстриран с референдума в Обединеното кралство от хора, които знаеха, че това не е правилно, въпреки това го направиха. Мина една кампания изпълнена с лъжи и заблуди, за правите краставици и кривите банани и накрая никой не можеше да повярва къде са се озовали. И сега не знаят какво да правят. Лидерите са тези, които в трудни моменти са успявали да поведат страната си и са визионери.

– На балотажа от къде бихте търсили подкрепа? Има ли подкрепа, която не бихте приели?

– Бих търсил подкрепа от всички български граждани, защото смятам, че това, което е важно за мен, е важно и за тях. Освен това смятам, че българските граждани, независимо дали живеят в България или в чужбина, са част от българската нация. При положение, че технологиите позволяват безпроблемна комуникация, пътувания, то тогава и държавата трябва да бъде на висотата и да позволява на тези наши съграждани да имат права и отговорности. Очевидно това може да стане лесно чрез електронното гласуване.
Не бих търсил и приемал подкрепа от брокери на гласовете на хората.

– Как се виждате след 6/13-ти ноември? Как продължавате след това?

– Има един период, между изборите и началото на мандата на президента, от два месеца. Спомням си когато Плевнелиев стана президент, той казваше: Сега не е много ясно, какъв ми е статутът. Това ще е малко странно.

Публикувано в в. Дневник